ООН предприема действия за борба с киберпрестъпността, но групите за защита на личните данни казват, че правата на човека ще бъдат нарушени
ОБЕДИНЕНИ НАЦИИ (AP) — Глобална сделка за престъпното използване на компютърни технологии напредва въпреки опасенията, че ще позволи на правителствата по света нарушават правата на човека, като изследват електронните комуникации и заобикалят гаранциите за неприкосновеност на личния живот.
Близо 200 нации одобриха Конвенцията на ООН срещу киберпрестъпленията в четвъртък следобед на специална среща на комисия, която приключи месеците на сложни преговори. Договорът – който се очаква да получи одобрение от Общото събрание до месеци – създава рамка за нациите да си сътрудничат срещу свързаните с интернет престъпления, включително незаконния достъп и прихващането на компютърна информация; електронно подслушване и онлайн сексуална злоупотреба с деца.
Подобно на космическото пространство или дори на някои части от дълбокото море, киберпространството е сравнително нова област за редовна човешка дейност и много правителства и фирми бързат да се справят.
Конвентът, който се очаква на Общото събрание по-късно тази година, започна с руска инициатива преди няколко години и критиците казаха, че могат да видят този руски произход в голяма част от езика на договора, благоприятстващ потисничеството. Либертарианци и бизнес групи, които се противопоставиха на договора, помогнаха за опаковането на конферентната зала, където се преговаряше.
Мнозина цитираха примери за вероятни недостатъци като делото срещу Rappler, онлайн филипински новинарски канал, който разгневи бившия президент Родриго Дутерте, като съобщи критично за неговата смъртоносна репресия срещу незаконните наркотици и тревожното досие с човешките права. Основан от съносителката на Нобеловата награда за мир за 2021 г. Мария Реса, либертарианците казаха, че сайтът е типът, който ще стане уязвим по целия свят благодарение на новия договор, но защитници, включително администрацията на Байдън, казаха, че сделката отразява интересите на САЩ и техните съюзници.
Той балансира опасенията за поверителността с необходимостта всяка страна да преследва престъпна дейност по света, каза администрацията на Байдън.
„Виждаме тази конвенция като средство за разширяване на глобалното сътрудничество в областта на правоприлагането“, каза пред репортери в петък високопоставен служител на администрацията на САЩ, запознат с преговорния процес. Служителят каза, че преговорният процес на ООН е позволил съществени подобрения в договора.
„Ние се опитахме да намерим — да постигнем — баланс и почувствахме, че сме постигнали баланс между органите за правоприлагане и правата на човека“, каза служителят.
Други участници в преговорния процес похвалиха одобрението на сделката с консенсус след повече от пет години дискусии, които бяха белязани от несъгласия между страните относно това дали конвенцията ще бъде сравнително либерална или ще съдържа по-строгия език, поискан от страните като Иран. По-конкретно бизнес групи нарекоха договора твърде неясен и отворен за злоупотреби.
Наред с представители на близо 200 държави, преговорите по конвенцията включваха Amazon, Microsoft, Международната търговска камара, Съвета за международен бизнес на Съединените щати и други групи, които виждат сделката като прикритие за страните да се намесят в частното предприятие.
„Сделката позволява на две държави да си сътрудничат за всяко сериозно престъпление с техническа връзка“, каза Ник Аштън-Харт, говорител на Cybersecurity Tech Accord, група от 158 технологични компании.
Етикетът на ООН, прикрепен към конвенцията, може да осигури прикритие за репресивни държави, които искат да преследват хора, които използват интернет по начини, които не им харесват, според частни компании, международни групи за граждански права и защитници на електронната свобода.
„Мисля, че това е празен чек за злоупотреба, защото има много широк обхват за вътрешно и трансгранично шпиониране и наблюдение и липса на стабилни проверки и баланси“, каза Катица Родригес, директор по политиката за глобалната поверителност в Electronic Frontier Foundation.
Текстът на 39-страничната конвенция на ООН започва с портрет на свят, в който комуникационните технологии могат да увеличат мащаба, скоростта и обхвата на „тероризма и транснационалната организирана престъпност“, включително трафика оръжия, оръжия, хора и незаконни стоки. Той призовава за „глобална политика в областта на наказателното правосъдие, насочена към защита на обществото срещу киберпрестъпленията.“
Забранява, наред с други неща, електронното подслушване или хакване без разрешение от правителството. Този език — „без право“ — беше една от множеството точки, които защитниците на правата се опитаха да премахнат по време на преговорите, твърдейки, че дават на правителствата твърде много власт да определят кои системи да бъдат затворени.
След одобрение от Общото събрание , договорът става закон след одобрението на 40 държави.
Окончателният резултат не създава повече онлайн безопасност и ще бъде използван за оправдаване на репресии, каза Аштън-Харт.
„Сега това ще се случи повече, защото сега страните, които искат да направят това, могат да се позоват на договор на ООН, за да оправдаят сътрудничеството за репресии“, каза той.
